11 Апр. За рисковете от липсата на счетоводно обслужване
Първите стъпки пред всеки предприемач е изготвянето на бизнес план, претегляне на всички възможности и начертаване на ясна стратегия за компанията, съобразявайки се с конюнктурата на пазара и законовата рамка.
Затова още в процеса на планиране, трябва да се потърсят услугите на счетоводен специалист. Организацията на счетоводната отчетност, данъчното оптимизиране, осигурителната тежест – това са ключови параметри,които трябва да се заложат още в този ранен етап.
Консултациите със счетоводен специалист би дало яснота на предприемача относно бъдещите данъчни и осигурителни задължения, тънкости при администрирането на персонала, сроковете и административните процедури, свързани със счетоводната отчетност. Може да се обсъдят важни въпроси, като правната форма, под която е най-изгодно да функционира дружеството (ЕООД, ООД, ЕТ и т.н.) като се вземе предвид спецификата в данъчното облагане и организацията на счетоводството, да се анализира дали е нужна ДДС регистрация, вида на осигуряване на управителя и т.н.
Но дори и да подценим нуждата от консултация със счетоводител преди регистрация на фирмата, след като дружеството вече е вписано и започне дейност, липсата на такъв още от самото начало би довело до сериозни неприятности както с данъчните органи, така и с клиенти и партньори.
Много микро фирми и самоосигуряващи се лица, за да спестят средства от счетоводен абонамент, търсят услугите на счетоводител само в края на годината – за изготвяне на годишните финансови отчети и годишната данъчната декларация по ЗКПО / ЗДДФЛ. И тогава се оказват неприятно изненадани, че са направени много пропуски, някои от които са свързани със сериозни санкции. Примери:
1. Пропуснати срокове за регистрация по ЗДДС.
Ако например е пропусната ДДС регистрация при достигнат облагаем оборот от 50 хил. лева, освен задължителната глоба за това, всички следващи продажби, които са реализирани след момента когато е трябвало да се извърши регистрацията, се облагат с 20% ДДС.
Ако се предоставят или получават услуги за/от ЕС или извън ЕС, преди това дружеството има задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС. Това е често срещан пропуск още от старта на много дружества. Например: Прави се реклама във Facebook или Google (те са регистрирани в Ирландия), което е задължение за регистрация по ЗДДС. Фирмата има сайт в който слага рекламно каре на Гугъл (т.нар. Google AdSense) – т.е. предоставят се рекламни услуги на Google, което също е основание за регистрация по чл. 97а от ЗДДС.
2. Пропуснати срокове за подаване на различни декларации и документи.
Често новия собственик на фирма разбира, че е трябвало да се обърне към специалист, чак след като получи писмо или искане от НАП, че е изпуснал срока за подаване на различни документи. Например фирмата има ДДС регистрация, но не са подадени ДДС декларации до 14-то число на месеца (минималната глоба за това е 500 лв.). Не са подадени декларации по чл.55 от ЗДДФЛ за а дължими данъци за доходи, изплатени в полза на физически лица (от наем, граждански договор, дивидент и т.н.) – декларацията се подава в срок до края на месеца, следващ всяко тримесечие. Не е подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице. Неподаване на осигурителни декларации в срок. Не са публикувани отчети Търговски регистър (срока е до края на юни) и т.н.
3. Грешно документиране на приходи, аванси, Вътреобщностни придобивания (ВОП), Вътреобщностни доставки (ВОД) и т.н.
4. Неподаване в НАП на необходимите уведомления и осигурителни декларации за назначаване и администриране на персонал и работни заплати.
5. Неподаване на болнични листове в НОИ.
6. Неспазване на задълженията по Наредба Н-18 за отчитане на плащанията в брой. Например: дружеството приема плащания в брой или с банкова карта, но няма касов апарат. Или при наличие на касов апарат не е спазило изискванията софтуера за управление на продажби (СУПТО) да отговаря на всички изисквания на Наредбата. Друг пропуск – не е регистрирало електронния си магазин в НАП.
7. Издаване на счетоводни документи, които не отговарят на изискванията на Закона за счетоводството – най-често грешно оформени или липсват задължителни реквизити. Това може да е основание за непризнаване на разходи или приходи, и съответно щети и санкции за фирмата.
